Интервю с Кат Греъм и Стивън МакКуийн

Всеки от вашите герои минава през много тъмен период. Трудно ли е да се отърсиш от това след края на снимките?

Стивън: Нашата игра го прави истинско, в крайна сметка. Но казвайки това трябва да знаете, че има нещо депресиращо и подсъзнателно, което те свързва с преживяванията ти в сценария. Опитваш се да оставиш тези неща на работа, но понякога е трудно.


Кат: Понякога е трудно, защото Бони беше сладко и невинно момиче, а след това разбра, че в нея се крие нещо демонично. Понякога когато тя трябва да се изправи срещу толкова много страхове е доста изтощаващо.

Дневниците имат много запалени фенове, срещали ли сте се с някои от тях?

Кат: Срещала съм някои от тях и всъщност те са от всякакви възрасти. Най-много са младите момичета, но те са и най-шумни и най-много изказват мнението си! Можете да го видите и с Джъстин Бийбър. Когато мислите за феновете му не мислите за дами на средна възраст, но съм сигурна, че има и такива.

Шоуто се снима в Атланта. Това не е много обичайно място за снимане на драма…

Кат: Ниските данъци са голям стимул, затова е много популярно място. „The Walking Dead” също се снима тук, както и „Drop Dead Diva.”

Стивън: Харесва ми, защото когато съм в Калифорния има прекалено много неща, отвличащи вниманието. Харесва ми да съм в един усамотен малък балон.

Катерина, ти имаш и музикална кариера. Как върви тя?

Кат: В момента не гоня нея. Бих се радвала да издам още един сингъл, но нещата текат бавно. Както казва обаче Джъстин Бийбър: „Никога не казвай никога!“ Толкова е прав.

Стивън, ти си от семейство на актьори. Давали ли са ти съвет през годините?

Стивън: Не. Мениджърът и класът ми по актьорско майсторство са го правили, но опитвам да държа семейството си настрана. Обичам работата на дядо си Стив МакКуийн и очевидно е в кръвта ми, но наистина се опитвам да очертая свой собствен път.

Книгите „Дневниците на вампира“, на които е базиран сериала, са толкова успешни. Какви са разликите?

Стивън: Сценаристите говориха много ясно за факта, че се опитват да използват книгите като скелет за сериала, така че не непременно следят същият път на героите.

Кат : Книгите са много различни. Там съм червенокоса ирландска наследничка.

Стивън: А аз бях четири годишно момиченце на име Маргарет!


Превод: yan4etolp, Mokka
Източник